Много деца, в миналото, както и днес, си мечтаят да са като техните идоли и да станат най-добрият футболист, най-известната певица, дори да са първият космонавт, който ще стъпи на Марс. Лошо няма, мечтите ни карат да се стараем и да се подобряваме все повече и повече. Ако говорим реалистично обаче, 99.9999% от нас няма никога да станат номер едно в едно конкретно нещо. За най-добър футболист на света ще продължават да спорят Меси и Кристиано Ронално и скоро никой от младежите ритащи в разните школи няма да стигне тяхното ниво, някои от тях дори никога няма да подпишат с голям отбор. В баскетбола едва ли ще има друг като Майкъл Джордан, Формула 1 дълго ще чака новият Сена или Шумахер, дори шансът да станете президент на някоя велика страна е твърде малък, в САЩ за 100 години дали има и 20 човека, които да са били президенти. Приемете го, най-вероятно титлата най-добър шахматист, най-добър рок китарист, най-добър математик (и Нобеловата награда към нея) вероятно ще отидат при някой друг, а не при вас.
И въпреки това, на практика почти всеки може да се чувства най-добър в нещо. Номерът е не да се концентрирате върху едно единствено умение, а да развивате набор от умения. Не случайно в повечето случаи на изпитите за влизане в гимназии и университети се гледа сборната оценка, а не познанията на кандидатите в една единствена област. Класическият пример са изпитите за повечето елитни средни училища - при тях балът се образува от две диаметрално противоположни дисциплини - математиката от една страна и българският език и литературата от друга. Успяват кандидатите, които се представят достатъчно добре и в двете, дори и да не са ТОП в нито една от двете. Много добри математици въобще ги няма в литературата, а за тези, които са добре с нея, математиката често е скучна и дори неразбираема.
Графика показваща най-добрия на света в едно умение, мислите ли, че ще можете да се изкачите на стръмния връх:
Графика показваща пресечният връх, между едновременното наличие на две умения, виждате, че най-високата пресечна точка е доста по-постижима от който и да е от двата върхове:
Така че, мислете за себе си като за специални хора, вероятно вече сте най-добри в група умения без дори да го осъзнавате. А ако искате конкретно сами да изберете "най-високата пресечна точка", а не по стеченията на обстоятелствата да стигнете до нея, ето няколко съвета. Не избирайте твърде близки умения, защото вероятно и много други ги имат точно същите. Тези, които имат добри познания по класическа английска литература, вероятно имат добри познания и за съвременна проза. Избирайте отдалечени умения, които обаче може добре да се допълват, за да са ви полезни. Няма особена връзка ако можете да решите и най-сложното судоку и знаете кога е времето за садене на различните цветя и градински растения. Двете отделни умения със сигурност са ви полезни и ви носят много радост, но те не се допълват. Съвсем друго е ако примерно се занимавате с журналистика, някаква литературна или научна дейност и можете да пишете прости компютърни програми. Примерно събирате някакви физични данни, дори най-простото - мерите температурата всеки ден навън. За да обобщите резултатите на ръка ще трябва доста да смятате с лист и химикал. Затова много физици ползват услугите на програмисти и софтуер написан от някой друг, за да им свърши работа. Но има и такива, които сами си пишат алгоритмите - те не са толкова много и определено се нареждат в ТОП отбора на хората, които хем разбират от физика, хем от програмиране.
По идея на
тази статия.
