сряда, 13 февруари 2019 г.

Полезни сайтове - Tinycards By Duolingo

Този сайт служи за учене на чужди езици, означенията на химическите елементи, знамената на държавите и т.н. Всичко е организирано в групи карти (като за игра). Показва ви се картата с нечие знаме и вие предполагате на коя държава е. Кликвате след това върху картата и тя се обръща - виждате на гърба коя е наистина държавата.

Tinycards By Duolingo


понеделник, 11 февруари 2019 г.

Бирени войни - Загорка Ретро срещу Paulaner Hefe-Weissbier срещу Hoegaarden

Нов месец, нова "бирена война". Предишните два епични сблъсъка можете да прочетете тук:



Претендентите в настоящото издание:

- Загорка Ретро. Непастьоризиран светъл лагер, което значи че има по-малка трайност, но пък не е подлган на някои обработки и филтриране и е запазил доста "първичен" вкус. Не знам за вас, но мога да се съглася с това твърдение за тази Загорка само в началото, когато я пуснаха по магазините. Имам чувството, че в последствие промениха рецептата и сега тя всъщност се приближава до останалите български лагери на пазара. Алкохолното съдържание е 4,5%. За пивоварната "Загорка" вече съм писал, че е собственост на гиганта Хайнекен.

- Paulaner Hefe-Weissbier е немска бира с алкохолно съдържание от 5.5%. Стилът е Hefeweizen, като не ми е много ясно каква е разликата с други подстилове вайс бири. Като типичен Вайс тази пшеничена бира е светла, леко мътна, с бананов и на моменти ванилов послевкус. Пивоварната Paulaner Brauerei (Schörghuber) се намира в Мюнхен, Бавария. Тя е основана през 1634 г. от монаси от Ордена на минимите. Немското название на ордена е Paulaner (Пауланер) и произлиза от името на неговия основател – Франциск от Паола. В асортимента си има дестки бири и всичките са "немски" стилове - вайс, тъмни вайсове, пилсзнер, радлер и т.н. Няма нито една бира със стил принадлежащ на вечния бирен враг - Англия. Явно от Пауланер никога няма да видим стаут, портър или някакъв ейл :)

Hoegaarden е белгийска пшеничена бяла бира (witbier). Тя е доста мътна, също като много от вайс бирите, но категорично не може да се каже, че това е същия стил под друго име (както аз казвам за някои измислени стилове). Белгийските бири към които принадлежи и Hoegaarden имат допълнителни съставки, най-вече кориандър и портокалови обелки. Алкохолното съдържание е 4.9%. Пивоварната Brouwerij Hoegaarden се намира в едноименния град Хугарден, който има население от едва 5800 жители. Пивоварната предлага различни белгийски стилове като белгийски ейл (включително и силен ейл), но и много леки бири - радлери, безалкохолни, плодови. Повечето пивоварни имат по някои и друга безалкохолна бира, но при Brouwerij Hoegaarden предлаганите леки напитки сякаш са доста повече от обикновено. В района на село Хугарден се вари бира от векове, но специално тази пивоварна май датира от средата на ХХ век.

И така на ринга излизат българска традиционна лагер бира (повечето наши бири преди 1990 са непастьоризирани), немска вайс бира и белгийска бяла бира. 1,2,3, старт!


ВЪНШЕН ВИД

Две от бирите (българската и белгийската) се представиха в стъклени шишета (хм, не съвсем - обясненията са по-надолу), докато немската вайс бе налична в алуминиево кенче. Знам, че Пауланер се продава и в стъкло, но май в България е налична основно само в кен. В случая обаче това е плюс - кенчето е доста красиво с тази нарисувана мацка и бирата печели точка в тази категория. Етикетите на другите две бири са безлични. Бутилката на Ретрото също.

ЦЕНА И РАЗФАСОВКА

Ако си носите бутилка, Загорка ретро ще ви излезе около 1.20 лв за 500 мл., ако нямате шише ще ви одържат още 20-30 стотинки, но пак това е най-евтината от трите бири. Хугарден е едва 330 мл., а цената ѝ силно варира - намирал съм я и по 2.10 лв, но и по 2.90. Кенчето на Пауланер е 500 мл, а цената е около 2.40 лв

НАЛИЧНОСТ

Мога да кажа, че и трите бири са широконалични. Е, не очаквайте да намерите немската и белгийската бира в селската бакалия, но в много от веригите супермаеркети ги има. Загорката по принцип е най-широко разпространена. Но в случая аз трябваше да я търся малко повече от обикновено. Може би е било моментен недостиг. Така бе и при първото издание на "бирени войни" - много време търсих Beck's тогава, а сега виждам тази бира под път и над път. Сигурно следващият път като търся някоя бира, загорка ретро ще има навсякъде.

ВКУСОВИ КАЧЕСТВА

Най-важния показател за една бира.

Първа отворих белгийската бяла бира още в събота преди обяд, без мезе, без храна, веднага след като се прибрах от пазар. Много жаден едва имах време да я налея в халбата и да я снимам преди да я изпия цялата на един път. Отоли ми жаждата на мига! Невероятна пивка бира!


Вече по-спокоен, се захванах да готвя обяда си. Заради първото издание на бирените войни и боба с бира, много ми се смяха някои читатели, вероятно и сега ще ги развеселя. Реших да си сготвя манджа с нахут и салата накълцана в чопър от моркови, соеви кълнове и ряпа. Отворих първият пауланер.


Горе долу се получи. Вайс бирата се върза с нахута. Е, ако бях консумирал това растение под формата на фалафели, вероятно дори щеше да е още по-добре, но и така стана. Странно, но накрая пауланерът взе да ми горчи леко, а това не е характерно за вайс бирите.

За ранната ми вечеря реших да си направя "Илюминатско око" - нещо измислено от мен :D. Ето го в суров вид преди да го метна в печката:


Загорката перфектно си пасна с тази храна, но не можеше и да е друго - всеки лагер (пастьоризиран или не) върви добре с наденички и месо по принцип.

Мислех да продължа с бирите на следващия ден (неделя), но вечерта силно ми се допи нещо и затова си отворих втория кен на немската хефевайс бира. Изпих я без мезе, без ядки, без нищо. Този път вкусът бе перфектен, без никакви горчиви нотки. Познатият вайс вкус, леко бананово-сладък и както аз бих казал "мазно влизащ".

*********

Втори ден, неделя. Отново първо отидох да пазарувам преди да захвана бирите. Само дето толкова силно ми се допи докато бях в магазина, че реших да чийтвам. Купих си едно кенче 330 мл. Загорка ретро и го изпих още на улицата за нула време. Един вид вкарах резерва в мача на мястото на основния играч :) Втората стъклена бутилка Ретро реших да не я броя за крайното класиране заради това кенче на нейно място. Иначе щеше загорката да има предимство - една изпита бира в повече.


Като ходя на пазар обикновено имам списък от N на брой неща за купуване. Често пъти обаче предвиждам бюджет и за някаква спонтанна покупка. Сега не бе по-различно - купих си малък сач от Женския пазар, който перфектно пасна на размера на микровълновата ми фурна. Веднага го изпробвах с останалите наденички, които след изпичането им гарнирах с маслини и айвар. Отворих второто шише Hoegaarden и за моя изненада въпреки, че бе едва 330 мл, ми стигна. Перфектно прилегна на ястието.


КРАЕН РЕЗУЛТАТ

И така, кой победи? На първо място класирах белгийската пшеничена бира Hoegaarden въпреки по-високата си цена и малката си разфасовка. Тя е пивка и може да се пие както самостоятелно, така и с храна. Малко по-назад (но не драстично по-назад) са другите две бири. Видях голям зор да преценя коя да е втора и коя трета. Реших малко субективно да сложа Загорка Ретро втора, може би за това спомогна вкарването на резевния играч (кенчето ретро) в 90-тата минута. Не съм вярвал, че Paulaner Hefe-Weissbier ще остане на трето място, мислех, че ще е на първо или второ, но както казват футболните коментатори "топката е кръгла и може да се търкулне във всяка една от вратите". Вярвам, че вероятно в бъдеще Пауланер ще вземе реванш от ретрото.

След този мач промених оценката на Hoegaarden от 3.3 на 3.4 в Ratebeer.com. Новите потенциални съперници на това пиво включват един полски лагер с мед и Столично пейл ейл. Пауланер пада от 3.3 на 3.2.

събота, 9 февруари 2019 г.

Полезни сайтове - Mega

MEGA е облачен хостинг, където получавате безплатно пространство от цели 50 гигабайта! Какво повече ви трябва?

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

Алкохолик ли сте?

Направете си подобен календар. Отбелязвайте всеки пък като пиете. Вижте нагледно колко често посягате към чашката.

Източник

сряда, 6 февруари 2019 г.

Полезни сайтове - Swole

Това е сайт за хората на диета. Казвате колко калории искате да приемете за колко на брой хранения и той ви предлага какво да ядете.

Swole


неделя, 3 февруари 2019 г.

Няколко начина как да пестите пари

Този материал е направен на базата на статия в Money.bg

Спестявайте малките ежедневни разходи като кафе или обяд

Оригинален цитат:

"Много хора харчат над 10 лева само за кафе и обяд навън, когато са на работа. Експертът Андреа Вороч съветва вместо това човек да отделя тези пари и да ги спестява в отделна сметка. И ако у нас 10 спестени лева на ден значат 50 лева през работната седмица, то те била нараснали до 200 лева на месец и до впечатляващите 2490 лева на година при 249 работни дни през 2019 година."

Така описано, звучи като да не се храните въобще на обяд. Някое и друго спестено ядене няма да ви се отрази зле, но всеки ден да не обядвате, не ви съветвам. Вместо това можете да си приготвяте храна вкъщи и да си я носите на работа. Излиза по-евтино. За кафето съм съгласен - аз не пия въобще (но някой и друг чай не отказвам).

Изчакайте 48 часа преди да купувате

Крис Уитлоу, който е основател на компанията за финансово образование Edukate, съветва: "За да избегнете импулсивните покупки, изчакайте 48 часа. Тогава вече ще бъдете сигурно дали нещо ви е наистина толкова нужно или не."

Обърнете се към публичния транспорт или се разходете пеша

Иска ли питане? Градският транспорт е по-евтин от това да ходите на работа с личен автомобил. Друг е въпроса колко са удобни градските рейсове и тролейбуси. Преживяването може да е доста неприятно. Ходенето пеша е супер, но няма как да стане, ако работите далеч от мястото където живеете.

Изключвайте всичките зарядни устройства и техника от контакта

Те продължават да консумират енергия дори когато са изключени, това натежава на сметката ви за ток.



събота, 12 януари 2019 г.

Интересна готварска техника за изтегляне на кебапчета

Това клипче е за направата на сандвичи, но най-интересната част ми беше как изтегля смляното месо през бутилката.


сряда, 9 януари 2019 г.

Полезни сайтове - Computer Hope

Името на този сайт значи "Компютърна надежда" и в него са събрани всякакви бързи клавишни комбинации (познати като шорткъти), които улесняват работата с компютър.

Computer Hope


понеделник, 7 януари 2019 г.

Бирени войни - Põhjala Prenzlauer Berg срещу Stolichno Pale Ale срещу Витошко лале

Ето, че дойде отново време да сравня три бири. Предишната такава статия бе ето тази:


В настоящия материал разглеждам следните бири:

- Stolichno Pale Ale (класирана от мен на последно място при предишната дегустация)
- Витошко лале
- Põhjala Prenzlauer Berg

Дълго се чудех дали въобще да пиша настоящата статия. Първо имах проблеми с новият фотоапарат, който купих - не записваше всички направени снимки (оказа се, че трябва да форматирам SD картата през самият фотоапарат), второ нямах толкова време за една задълбочена дегустация както миналият път. Но все пак реших да пусна статията, макар и само с няколко снимки и по-кратно описания отколкото при първия материал.

И трите бири съм ги оценил в Ratebeer.com с 3.4. Всъщност такава оценка съм дал на цели 5 бири, но ако трябваше да ги тествам всичките на веднъж щеше много да ми дойде :) Затова избрах тези:


Põhjala Prenzlauer Berg е естонска бира от стила Berliner Weisse (берлински вайс). Тя обаче не е типичен представител на този стил, даже си мисля, че е можело да я добавят в поне две други категории, но са я добавили към вайсовете по случайност - само защото е трябвало да изберат една единствена категория в Ratebeer.com. Тя с не по-малка легитимност можеше да попадне както в стила Радлер заради малиновия си привкус, така и в стила Gose заради киселият и солен вкус (Gose по принцип се правят с морска вода). Да, това е доста странна бира и напълно съзнавам, че ще предизвика крайни реакции - силно харесване или силна отврат.

Самата пивоварна Põhjala е базирана в Талин и изглежда е сравнително нова (за жалост няма много инфо в мрежата, а и сайтът им към момента на писане на статията не се отваря). Имат доста бири в асортимента си, всичките са някакви аристократични или просто странни стилове (какви по дяволите са бирите Specialty Grain и Saison ?!). Нямат нито един лагер, а изглежда нямат и нито един "нормален" вайс. Което е пропуск според мен. Колкото и да се правиш на хипарска пивоварна, трябва да имаш поне една лагер бира.

За Stolichno Pale Ale ще копирам това което написах миналият път:

Stolichno Pale Ale има интересна история. За жалост трудно може да се намери повече информация в нета, има единствено сведения за настоящите бири продавани под тази марка без дори да са на практика "столични". Някога, още по "комунистическо" време това си беше бира варена действително в София, във фабрика, която се явяваше наследник на пивоварната на братя Прошек датираща дори от преди времето на "комунизма". Днес "столичните" бири се правят в пивоварната на Загорка в Стара Загора след като през 2003 софийската пивоварна "Ариана" е погълната от заралии. Но дори и "Загорка" не е това което беше. Днес зад прословутата старозагорска марка стоят холандците от Хайнекен. Така че имаме софийско-старозагорска-българо-холандска бира. Но имайки в предвид, че това пиво се произвежда в България и се консумира основно тук, ще я считаме за българската в настоящата битка. Стилът ѝ е американски светъл ейл. Във вкуса на тези бири се усещат цитрусови нотки.

Бирата "Витошко лале" е в стил "премиум лагер" и се произвежда от пивоварната "Ломско пиво", което страшно ме изненада. Винаги съм си мислил, че тази бира е дело на някоя малка независима българска крафт пивоварна появила се в последните 1-2 години. Никога не бих я свързал с "Ломско пиво", една марка, която има дълга история (основана е през 1894 година), но която винаги съм я свързвал с посредственост. Е, "Витошко лале" леееко промени в положителна посока представата ми за пивоварната в крайдунавския град Лом.

***********

И така какво имаме като външен вид на бутилката и етикета. И Stolichno Pale Ale и Витошко лале имат семпъл лесноразпознаваем дизайн. Естонската Prenzlauer Berg е шарения и щеше да е оригинална, ако масово "фенси" (fancy) бирите не изглеждаха именно така. Не бих я разпознал на рафта сред другите крафт били, затова тази бира получава един голям минус от мен.

Колко струват и колко лесно се намират трите бири? До колкото знам естонската Põhjala Prenzlauer Berg може да бъде закупена само от столичният магазин "100 бири". Цената не е никак малка - 5.39 лв и то за 330 милилитра! За разлика от това столичното и прикритото ломско пиво (добре де, знам, че "Витошко лале" не е точно "Ломско пиво" макар да са от една и съща пивоварна) са широкодостъпни по хранителни магазини, специализирани места за продажба на крафт бира и шопове за цигари и алкохол. Цените им са приемливи - витошкото е малко над 2 лв (500 мл.), а столичният светъл ейл е малко под 2 (400 мл. стъклена бутилка)

***********

В предишната статия почти всяка бира комбинирах с храна. Този път реших някои от бирите да ги пия самостоятелно. Първо започнах с Põhjala Prenzlauer Berg и то още преди обяд. Не мога да отрека солено-киселият вкус на тази бира ме разбуди и ми вдъхна прилив на енергия. Не може да се пие бързо обаче. Именно затова не можах да я изпия преди да дойде време за обяд. Така че продължих да я консумирам със скромния си обяд от пържени яйца с лук. От долната снимка може да видите, че има приятен розов цвят.


Все пак малкото останала бира не ми достигна за обяда и отворих и една от бутилките Stolichno Pale Ale и "о, чудо!" този път този ейл не ми се стори толкова несъвместим с храна. Не знам дали защото горчивият вкус на столичното бе притъпен от киселостта на естонската бира или просто тази партида бе по-добра от предишната, но Stolichno Pale Ale бе приятна добавка към яйцата, а и към ядките следобед.

Все пак двете бири общо бяха твърде малко като количество (пак да припомня: Põhjala Prenzlauer Berg - 330 мл., Stolichno Pale Ale - 400 мл.), че да ми стигнат до вечерята в съботния ден (събота и неделя са дни за пиене). Именно за това трябваше да си сипя две чаши портвайн вино.


И така, дойде време за вечеря. Там нямаше никакви изненади - премиум лагерът "Витошко лале" добре се върза с леката супа, която си сготвих. Тази бира изглежда нормално, има приятен вкус и солидна пяна.


На следващият ден (неделя) пих бирите в следната последователност - Stolichno Pale Ale, Витошко лале, Põhjala Prenzlauer Berg.

Започнах в късната утрин със столичното светло. Оказа се, че то може да е толкова ободряващо колкото и естонската бира. Обедът комбинирах с Витошкото лале, а следобедът с Prenzlauer Berg, която определено трудно ми вървеше след като вече съм буден и наяден. Това явно е бира за утрините или за горещите лета. Кисело-солените бири по принцип са летни ободряващи напитки.

И така кой победи? Класирането бе трудно. За разлика от миналият път нямаше ясно изразен победител и победен. Всяка от трите бири имаше шансове да заеме всяко едно от трите места. Все пак някои малки подробности се оказаха решаващи.

Класирам на първо място:

"Витошко лале" - балансирана бира, не много скъпа, лесно разпознаваема и лесна за намиране по магазините (ако я няма в кварталния магазин, отскочете до Фантастико)

Второ място:

"Stolichno Pale Ale"

Трето място:

"Põhjala Prenzlauer Berg" - не е лоша бира, но е твърде скъпа за това което предлага (а и някои хора ще я счетат за отврат с този солен вкус)

След тази "битка" промених оценката на "лалето" от 3.4 на 3.5. Така тази бира се изравнява с Beck's от която са дори в един и същи стил. Ще е интересна битка.

Столичното остава на 3.4, а естонската бира спада на 3.3. Така с оценка 3.3 в Ratebeer станаха 5 бири. Ще избера 3 от тях за следващата статия от поредицата.