Ето, че дойде отново време да сравня три бири. Предишната такава статия бе ето тази:
В настоящия материал разглеждам следните бири:
- Stolichno Pale Ale (класирана от мен на последно място при предишната дегустация)
- Витошко лале
- Põhjala Prenzlauer Berg
Дълго се чудех дали въобще да пиша настоящата статия. Първо имах проблеми с новият фотоапарат, който купих - не записваше всички направени снимки (оказа се, че трябва да форматирам SD картата през самият фотоапарат), второ нямах толкова време за една задълбочена дегустация както миналият път. Но все пак реших да пусна статията, макар и само с няколко снимки и по-кратно описания отколкото при първия материал.
И трите бири съм ги оценил в Ratebeer.com с 3.4. Всъщност такава оценка съм дал на цели 5 бири, но ако трябваше да ги тествам всичките на веднъж щеше много да ми дойде :) Затова избрах тези:
Põhjala Prenzlauer Berg е естонска бира от стила Berliner Weisse (берлински вайс). Тя обаче не е типичен представител на този стил, даже си мисля, че е можело да я добавят в поне две други категории, но са я добавили към вайсовете по случайност - само защото е трябвало да изберат една единствена категория в Ratebeer.com. Тя с не по-малка легитимност можеше да попадне както в стила Радлер заради малиновия си привкус, така и в стила Gose заради киселият и солен вкус (Gose по принцип се правят с морска вода). Да, това е доста странна бира и напълно съзнавам, че ще предизвика крайни реакции - силно харесване или силна отврат.
Самата пивоварна Põhjala е базирана в Талин и изглежда е сравнително нова (за жалост няма много инфо в мрежата, а и сайтът им към момента на писане на статията не се отваря). Имат доста бири в асортимента си, всичките са някакви аристократични или просто странни стилове (какви по дяволите са бирите Specialty Grain и Saison ?!). Нямат нито един лагер, а изглежда нямат и нито един "нормален" вайс. Което е пропуск според мен. Колкото и да се правиш на хипарска пивоварна, трябва да имаш поне една лагер бира.
За Stolichno Pale Ale ще копирам това което написах миналият път:
Stolichno Pale Ale има интересна история. За жалост трудно може да се намери повече информация в нета, има единствено сведения за настоящите бири продавани под тази марка без дори да са на практика "столични". Някога, още по "комунистическо" време това си беше бира варена действително в София, във фабрика, която се явяваше наследник на пивоварната на братя Прошек датираща дори от преди времето на "комунизма". Днес "столичните" бири се правят в пивоварната на Загорка в Стара Загора след като през 2003 софийската пивоварна "Ариана" е погълната от заралии. Но дори и "Загорка" не е това което беше. Днес зад прословутата старозагорска марка стоят холандците от Хайнекен. Така че имаме софийско-старозагорска-българо-холандска бира. Но имайки в предвид, че това пиво се произвежда в България и се консумира основно тук, ще я считаме за българската в настоящата битка. Стилът ѝ е американски светъл ейл. Във вкуса на тези бири се усещат цитрусови нотки.
Бирата "Витошко лале" е в стил "премиум лагер" и се произвежда от пивоварната "Ломско пиво", което страшно ме изненада. Винаги съм си мислил, че тази бира е дело на някоя малка независима българска крафт пивоварна появила се в последните 1-2 години. Никога не бих я свързал с "Ломско пиво", една марка, която има дълга история (основана е през 1894 година), но която винаги съм я свързвал с посредственост. Е, "Витошко лале" леееко промени в положителна посока представата ми за пивоварната в крайдунавския град Лом.
***********
И така какво имаме като външен вид на бутилката и етикета. И Stolichno Pale Ale и Витошко лале имат семпъл лесноразпознаваем дизайн. Естонската Prenzlauer Berg е шарения и щеше да е оригинална, ако масово "фенси" (fancy) бирите не изглеждаха именно така. Не бих я разпознал на рафта сред другите крафт били, затова тази бира получава един голям минус от мен.
Колко струват и колко лесно се намират трите бири? До колкото знам естонската Põhjala Prenzlauer Berg може да бъде закупена само от столичният магазин "100 бири". Цената не е никак малка - 5.39 лв и то за 330 милилитра! За разлика от това столичното и прикритото ломско пиво (добре де, знам, че "Витошко лале" не е точно "Ломско пиво" макар да са от една и съща пивоварна) са широкодостъпни по хранителни магазини, специализирани места за продажба на крафт бира и шопове за цигари и алкохол. Цените им са приемливи - витошкото е малко над 2 лв (500 мл.), а столичният светъл ейл е малко под 2 (400 мл. стъклена бутилка)
***********
В предишната статия почти всяка бира комбинирах с храна. Този път реших някои от бирите да ги пия самостоятелно. Първо започнах с Põhjala Prenzlauer Berg и то още преди обяд. Не мога да отрека солено-киселият вкус на тази бира ме разбуди и ми вдъхна прилив на енергия. Не може да се пие бързо обаче. Именно затова не можах да я изпия преди да дойде време за обяд. Така че продължих да я консумирам със скромния си обяд от пържени яйца с лук. От долната снимка може да видите, че има приятен розов цвят.
Все пак малкото останала бира не ми достигна за обяда и отворих и една от бутилките Stolichno Pale Ale и "о, чудо!" този път този ейл не ми се стори толкова несъвместим с храна. Не знам дали защото горчивият вкус на столичното бе притъпен от киселостта на естонската бира или просто тази партида бе по-добра от предишната, но Stolichno Pale Ale бе приятна добавка към яйцата, а и към ядките следобед.
Все пак двете бири общо бяха твърде малко като количество (пак да припомня: Põhjala Prenzlauer Berg - 330 мл., Stolichno Pale Ale - 400 мл.), че да ми стигнат до вечерята в съботния ден (събота и неделя са дни за пиене). Именно за това трябваше да си сипя две чаши портвайн вино.
И така, дойде време за вечеря. Там нямаше никакви изненади - премиум лагерът "Витошко лале" добре се върза с леката супа, която си сготвих. Тази бира изглежда нормално, има приятен вкус и солидна пяна.
На следващият ден (неделя) пих бирите в следната последователност - Stolichno Pale Ale, Витошко лале, Põhjala Prenzlauer Berg.
Започнах в късната утрин със столичното светло. Оказа се, че то може да е толкова ободряващо колкото и естонската бира. Обедът комбинирах с Витошкото лале, а следобедът с Prenzlauer Berg, която определено трудно ми вървеше след като вече съм буден и наяден. Това явно е бира за утрините или за горещите лета. Кисело-солените бири по принцип са летни ободряващи напитки.
И така кой победи? Класирането бе трудно. За разлика от миналият път нямаше ясно изразен победител и победен. Всяка от трите бири имаше шансове да заеме всяко едно от трите места. Все пак някои малки подробности се оказаха решаващи.
Класирам на първо място:
"Витошко лале" - балансирана бира, не много скъпа, лесно разпознаваема и лесна за намиране по магазините (ако я няма в кварталния магазин, отскочете до Фантастико)
Второ място:
"Stolichno Pale Ale"
Трето място:
"Põhjala Prenzlauer Berg" - не е лоша бира, но е твърде скъпа за това което предлага (а и някои хора ще я счетат за отврат с този солен вкус)
След тази "битка" промених оценката на "лалето" от 3.4 на 3.5. Така тази бира се изравнява с Beck's от която са дори в един и същи стил. Ще е интересна битка.
Столичното остава на 3.4, а естонската бира спада на 3.3. Така с оценка 3.3 в Ratebeer станаха 5 бири. Ще избера 3 от тях за следващата статия от поредицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар