Да направим сенки на животни по стените с ръце

Изглежда лесно, но дали наистина се получават животните толкова добре? Пробвайте сами.

Източник

Как да се запознаем с котка

Има си етикет :)

Къщни занимания по празниците, които не включват гледане на филми и играене на видео игри

Празници са, поредица от много дни, в които си стоим основно вкъщи. Много хора редуват обилните трапези с гледане на филми и телевизия или играене на компютърни игри. Има обаче и други начини да прекарваме приятно времето си.

Започваме с класическото - започнете нова книга.

Или пък се отдайте на решаване на кръстословици, судоку или други подобни главоблъсканици.

Може да играете и настолни игри - сами или с приятели/роднини. Тези игри може да са толкова забавни, колкото и компютърните.

Музиката също е добър вариант. Потърсете стари любими песни, вижте дали любимите ви изпълнители не са издали нови албуми през годината.

Организирайте си колекцията. Каквото и да колекционирате, сега имате достатъчно време да подредите и категоризирате своите придобивки.

Източник

Бирени войни - Tuborg срещу Stolichno Weiss срещу Leffe Blonde

Описание на тези три бири можете да намерите ТУК.

Това ще е последното издание на "бирените войни" в този си формат, понеже имам идеи да развия рубриката и дори да я отделя в отделен блог. Реализирането на идеите ми ще изисква доста време и се надявам да изпълня всичко до край.

Настоящото последно издание ще е съвсем кратко, защото изправих една срещу друга тези бири преди два месеца, но едва сега имах времето да опиша "сражението".

Tuborg е датски лагер (с подвид Pilsener, макар че за мен не е достатъчно горчив, за да е такъв). Stolichno Weiss е пшеничена вайс бира, за която приемаме, че е българска, макар зад марката да стои холандската Хайнекен. Leffe Blonde е белгийска бира, която на външен вид понякога може да се обърка за лагер, има обаче друг вкус. И трите бири бяха пробвани от мен в малки разфасовки. Tuborg се продава обикновено в 500 мл стъклени бутилки или в еднолитрови пластмасови шишета. Бутилката 330 е нова разфасовка, поне за българския пазар. Leffe Blonde се продава само и единствено в 330 мл шишета. Stolichno Weiss в стъкло е 400 мл (в кен е 500).

И трите бири са добри на вкус. И трите пасват както на консумацията с храна, така и самостоятелно. Леко по-скъпи са от масовите лагер бири продавани в България, но за сметка на това ги превъзхождат като вкусови качества. От долните снимки можете да видите, че като цвят са доста близки. Tuborg трудно образува голяма пяна, но това е характерно за всички лагери.

Може да попитате защо на една от снимките има и зарче? Защото то определи коя след коя бира да пия - исках да елиминирам всякаква субективност. Това ще е заложено в следващия вариант на "Бирени войни", ако реализирам идеите си до край.

В крайна сметка класирах бирите ето така:

1. Stolichno Weiss - сладникаво щипеща и лесна за пиене. Мисля да пробвам да я препоръчам на приятели, които по принцип не пият бира. Това важи всъщност и за повечето вайс бири, може да имат шанс да променят мнението на хората не харесващи бира, само защото са се сблъсквали единствено с лагери.

2. Leffe Blonde - някога, преди много години, когато я опитах за първи път, я харесах от първа глътка. Чувствата ми не са се променили към тази бира. Най-скъпа е от трите, но това допринесе малко за разминаването ѝ с първото място. Просто Столичното този път блесна.

3. Tuborg - макар и на трето място, това не е никак лоша бира. Ако обичате "стандарният" стил известен като лагер, не може да не я харесате.

Бирени войни - Weihenstephaner Hefe Weissbier срещу Stolichno Bock срещу Hopfen Brau

Описание на тези три бири можете да намерите ТУК.

Това сражение се състоя преди няколко седмици, но едва сега имах възможността да седна и да напиша статия за него. Настоящата "бирена война" е интересна по ред причини. Първо, тя е пълна аналогия на най-първото "сражение", в което имахме изправени една срещу друга - бира на пивоварната Weihenstephaner срещу бира с марката "Столично" срещу обикновен лагер.

Бирени войни - Weihenstephaner Korbinian срещу Stolichno Pale Ale срещу Beck's

Тогава бирата на най-старата пивоварна в света размаза конкуренцията. Дали сега Stolichno Bock щеше да отмъсти за провала на Stolichno Pale Ale вземайки реванш срещу вайса Weihenstephaner Hefe Weissbier?

Другото, което направи тази дегустация специална бе наличието именно на Stolichno Bock в играта. Това е една от любимите ми бири и би трябвало да е една от най-високо оценените бири от мен в Ratebeer.com. Вместо това обаче аз съм и дал скромните 2.3 (първоначалната ми оценка дори бе 1.5!). Защо? Защото, когато я опитах за първи път, хич не ми се понрави вкуса на кафе в нея. В последствие обаче оцених тази комбинация и можех лесно да сменя оценката и на 4 примерно. Въпреки това реших да я изправя състезание след състезание срещу други бири докато стигне първото място. Това е все едно да имате любим футболен отбор. Не може просто да стане победител, трябва да изиграе мачовете си срещу другите отбори и да ги спечели.

В настоящата битка само Weihenstephaner Hefe Weissbier участваше със стъклени бутилки. По принцип харесвам повече бутилките пред кенчетата, можем ли да приемем това, че съдията подпираше тази бира в мача?

Началото на мача бе дадено в петък вечер. Столичното пиво поведе веднага. Тази тъмна бира добре се съчетава със шоколад и ядки след изморителен ден и цяла изморителна седмица. А и за това което предлага не е никак скъпа - движи се около 1.80 лв. Почти по всяко време в квартирата имам по една-две такива бири за всеки момент, в който ми се допие. Името Bock е малко заблуждаващо. По-принцип така се означават светлите по-силни бири. Stolichno Bock е силна (алкохолно съдържание: 6.5%), но е тъмна, затова стилът и всъщност е Dunkler Bock.

Следващата бира, която отворих бе Hopfen Brau, която е чешка масова бира. Лека (3.0%) и супер евтина (0.69 лв в супермаркети Дар). Има вкус на типичен разреден лагер, а както можете да видите от снимката и вид на такъв - светло меден оттенък с малко пяна. Пих тази бира в съботната сутрин и все пак признавам - ставаше за пиене по това време и в тези условия. Не можа да застраши Столичното, по поне показа, че има някакъв шанс и да не е на последно място в надпреварата, ако някоя от другите бири нещо много се издъни.

От първия рунд остана само да пробвам Weihenstephaner Hefe Weissbier. Взех едната бутилка и отидох в един от многото градски паркове в София. Отворих я и бавно я изпих (имах и останали соленки в раницата, които се оказаха добро мезе). По дяволите, тази бира си струва! Както казах и в първото издание на "Бирени войни", най-старата пивоварна в света за толкова години определено е научила как се вари бира. Цената на Weihenstephaner Hefe Weissbier е около 2.80 лв. Има и по-евтини вайс бири, но качеството си е качество. Така седнал на пейката в парка дълго се чудех дали любимото ми Stolichno Bock ще успее да задържи първото място. Всичко зависеше от второто полувреме. То се състоя на следващия ден - неделя.

Започнах дегустацията в неделя заедно с ранния си обяд. Гарнирах храната със Stolichno Bock. Горе-долу се получи, но определено се видя, че не в това е силата на тъмното столично пиво. Тя не е трапезна бира, тя е за други случаи. Само между другото - най-накрая успях да направя снимка точно както искам - фокусът да е върху бирата, а храната да е замъглена. Ще стане все някога фотограф от мен.

В ранния следобяд отворих втория кен Hopfen Brau. Без мезе, като питие докато чета разни текстове в Мрежата. Хич не ми се понрави в този момент. Горчилката този път се усещаше повече. Тази бира се запъти твърдо към дъното в класацията.

Завърших деня с Weihenstephaner Hefe Weissbier, тя се оказа без никаква изненада, че е перфектна трапезна бира. А с мътния си вид и голямата бяла пяна, тя дори гали окото.

И така, класирането:

1. Weihenstephaner Hefe Weissbier - балансирана бира за всякакви случаи

2. Stolichno Bock - малко не достигна и Stolichno не можа да вземе реванш срещу Weihenstephaner. Добрите прояви на тази бира в "Бирените войни" тепърва предстоят.

3. Hopfen Brau - евтина, но бих я препоръчал за пиене в редки случаи

Бирени войни - Kozel Světlý (Pale) 10° срещу Brunch Family Red Beer срещу Britos Опушена

Описание на тези три бири можете да намерите ТУК.

В поредицата "Бирени войни" винаги оценявам по три бири, на които съм поставил един и същи рейтинг в сайта Ratebeer.com. Винаги досега дадената от мен оценка е била над 3. Сега обаче реших да сляза доста по-надолу в класацията и да оценя три марки, на които съм поставил рейтинг 2.4. Подозирам, че съм "закопал" някои хубави бири просто, защото съм ги пил в неподходящи условия. Не, че 2.4 е толкова лош рейтинг, за лош приемам под 2, но не е като да е над 3.

И така да почваме. В директен сблъсък една срещу друга се изправят две български крафт бири и една традиционна чешка бира. Макар и в различни подстилове и трите са вид лагери, макар че и двете български бири се опитват да избягат от това стилово определение.

От трите най-лесно се намира Britos-a, тя е чест гост по рафтовете на супермаркети като Била и Фантастико, тя е и най-евтина. "Козелът" също лесно се намира, но тук има една тънкост - в България се продава и Kozel Premium Lager и често пъти двете бири се бъркат. Те обаче толкова си приличат, че ако не бях намерил Kozel Světlý щях да взема от премиума и да представя него. Докато двете българските бири са на цена под 2 лева (обикновено 1.50 - 1.80 лв), то чешката бира е над 2, а на места съм я виждал и над 3 лева, не знам защо има такъв широк диапазон.

Ако става въпрос за външен вид и трите шишета не ме впечатляват, затова на никоя от напитките няма да пиша точка в тази категория.

Да преминем към вкусовите качества. При втора поредна "бирена война" състезанието започва в петък вечер. Честта да даде първия изстрел се падна на великотърновската опушена бира (Бритос е базирана във Велико Търново, докато другата представена тук българска пивоварна Brunch Family е софийска). Изпих тази бира спокойно, без храна и без да бързам. Горчиво приятна, все пак на практика това е замаскиран лагер. Опушената нотка бе добър бонус, макар на моменти да се губеше. Бирата ми дойде много добре и определено даде заявка за първото място.

В съботната утрин отново заложих на българското - Brunch Family Red Beer, отново бавно и спокойно и отново без храна. За моя голяма изненада бирата много ми хареса. Преди настоящото състезание-дегустация бях пил тази бира само един път и тогава никак не ми се понрави. Бях си я взел за вечеря, заедно с друга Brunch Family бира - обикновения лагер. Комбинацията с храна се получи добре при по-евтината напитка, и това допринесе да не оценя Red както трябва. Сега усетих една приятна "сладникавост" във вкуса, макар че това не е точната дума. Малко ми напомни за "мазната сладкост" в някои вайс бири. Brunch Family Red Beer също даде заявка за първо място.

Дойде време за обядът. Полях го с чешкия Kozel. Никаква изненада - пилзенерът върви с хубава храна. Какво щях да правя? Как да определя кой да е на първо, второ и трето място? И трите бири засега се представяха добре, може би защото нямах големи очаквания и мислех, че като разновидности на лагера, ще са ми скучни.

Решението взе да се очертава с вечерята. Предстоеше да опитам една от българските крафт бири заедно с яденето. Спрях се на опушената бира. По принцип пушените бири вървят с храна, особено ако е с месо. При Бритос-а обаче сега не се получи много много - към края на бутилката опушеният привкус вече изцяло беше изчезнал, но горчивината се беше удвоила.

Неделя, сутрин. Отворих втората бутилка Kozel Светло. Сега предстоеше на тази бира бавно и спокойно консумиране без храна. Е, оказа се, че става, но не тук е силата на чешкото пиво. Надъвайте я с наденички, там е нейната магия :)

За неделния обяд остана последната бутилка Brunch Red. Отново не тук е силата на тази бира, тя явно обратно на Козела, не е толкова за консумация с печени наденички, а за отморително питие след работа примерно. Все пак не беше зле.

И така след всичките изпити 6 бутилки резултатите са следните:

1-во място: Brunch Family Red Beer. За сравнително малко пари можете да опитате добра крафт бира.

2-ро място: Kozel Světlý (Pale) 10° - добра трапезна бира, но скъпичка за пилзенер

3-то място: Britos Опушена не е никак скъпа, но добре съзнавам, че няма да се хареса на всеки.

Бирени войни - Paulaner Hefe-Weissbier срещу Scheyern Kloster-Weisse Hell срещу Corona Extra

Това е едно пенливо сражение, което се проведе преди две седмици, но едва сега имах възможност да седна и да напиша статия. За кратко описание на трите бири погледнете ТУК.

Две немски вайс бири и един мексикански лагер. Една от бирите участва за втори път в подобна дегустация (Paulaner) и тогава не се представи много добре, дали сега щеше да се отсрами? Или пък мексиканската Corona щеше да поднесе "изненадата на кръга", както обичат да казват футболните коментатори?

За разлика от предишните "бирени войни", тази я започнах още в петък вечерта след работа. Честта да даде първия изстрел в битката се падна на немската Scheyern Kloster-Weisse Hell. Приключвайки работната седмица, аз бях гладен като вълк. Нямах много време и желание тепърва да готвя, затова просто си взех от близко заведение една порция пиле със зеленчуци по китайски. Китайска храна с бира? Е, не е толкова странно, колкото боба с бирата от първото издание на "Бирени войни" :)

Нямаше изненади. Вайс бирите по принцип са лек и много приятен стил, който добре си подхожда с повечето храни, а пивоварната Kloster-Brauerei Scheyern определено знае как да вари бира, все пак е доста стара, основана е през 1119 г. (като пивоварна към монашески орден). Тази добра вечеря спечели голям плюс за Scheyern Kloster-Weisse Hell.

Веднага след вечерята, в петъчната вечер отворих другата марка немска вайс бира - Paulaner. Така директно сравних две бири от един и същи стил. Paulaner не е лоша (макар отново да усетих по-голяма горчивина от обичайната за вайс бира), но определено Kloster-Weisse Hell бе по-добрата. До голяма степен в този момент вече разбрах, че трудно Пауланерът ще пребори Клостер-Вайса, макар да имах още по една бутилка от двете. Единственият въпрос, който оставаше да получи своя отговор, бе къде ще се класира Короната.

И така - събота ранна сутрин. Заех се с готвене, включително и домашно приготвен хляб. На гладно отворих мексиканската бира и запретнах ръкави.

Corona не е лоша бира. Както е видно от снимката, не образува голяма пяна, но това за някои може и да е плюс. Други не могат без поне два-три пръста беличка пяна. Тук се зачудих дали мексиканското пиво всъщност няма да успее да се докопа до второто място и Paulaner Hefe-Weissbier отново да се закове трети.

Но дойде и моят ранен обяд (брънч). Полях го с пауланер. Бе ок, не достатъчно да измести другия вайс, но отчетливо по-добре спрямо мексикансото лагерче. Използвам умалително число (лагерче), защото тази бира не е в стандартен литраж. Тя е 355 мл., докато другите две са по половин литър. Това е минус за Мексико. Освен това по-принцип цената на Corona-та е доста висока - 3 лв. Paulaner Hefe-Weissbier може да се намери и за 2.50 лв, а Scheyern Kloster-Weisse Hell съм го виждал само в магазина "1001 бири" в София на цена от 3.30 лв. Всъщност, за да не се разкарвам по различни магазини и трите бири ги взех от този магазин. И трите бяха на една и съща цена - 3,20 лв, което говори, че цените са леко завишени, щом Короната и Пауланера на други места могат да се намерят по-евтино.

Следобед си отворих втората бутилка Scheyern Kloster-Weisse. Окончателно се потвърди подозрението ми, че това ще е победителя в тази надпревара.

Завърших състезанието с втората бутилка Corona - заедно с вечерята ми. Не помня какво точно ядох, това са рисковете да пишеш статия две седмици по-късно, но добро помня, че не си пасна и твърде много ми горчееше. Вярно, че в тази бира сякаш има леееки текилени нотки (може само така да ми се струва), но тя не е подходяща за всички случаи. Май най-добре да се пие самостоятелно, без мезета, десерти, обеди, вечери и т.н.

И така ето как завърши състезанието:

1-во място: Scheyern Kloster-Weisse Hell

2-ро място: Paulaner Hefe-Weissbier

3-то място: Corona Extra

Бирени войни - Hoegaarden срещу Stolichno Pale Ale срещу Perła Miodowa

След дълго отсъствие, в блога се завръщат бирените войни. Има една малка промяна - описанията на бирите вече са в отделна страница.

В настоящото издание една срещу друга се изправят:

- Stolichno Pale Ale, като това е третото участие на бирата в съревнованията. Досега тя е заемала второ и трето място. Ще може ли този път да се пребори за първо?

- Hoegaarden, която има едно участие - първо място.

- Perła Miodowa, без участия до момента. Какво ли ще поднесе този новак?

Преди настоящото съревнование и трите бири бяха оценени от мен с 3.4 в Ratebeer.com.

Започнах битката рано сутринта на една неделя. Още в 9:30 отворих едното Столично. Без никаква изненада то бе освежаващо и приятно за пиене рано сутрин.

Последва моят ранен обяд, който полях с Hoegaarden. Приготвени на сач риба миндай, кремвирши Бони и едно яйце плюс салата от домати и сирене. За моя голяма изненада тази бира никак не се върза с храната, което ме изненада предвид наличието на много месни продукти. Мислех си, че всяка бира ще си пасне с месото.

След като се нахраних си отворих полската медена бира Perła Miodowa. Може би ще си помислите, че няма как мед и бира да вървят заедно, но не е така. В тази бира съотношението е перфектно, всяка глътка бе истинска наслада и още тук реших, че вече знам кой ще е победителя.

Ето, че дойде време за второто хранене за деня. То се състоеше от супа от елда (едно вариво познато и като гречка) и отново салата от домати (био при това!) и сирене. Храната бе придружена с втория кен Stolichno Pale Ale. Предишните пъти тази бира съвсем не се върза с никаква храна (освен разни десерти), но този път нещата някак си се получиха. Едва ли има значение, че в предишните състезания бирата участваше в стъклена бутилка от 400 мл, а този път се намеси в състезанието под формата на кен от 500 мл.

Деня реших да го завърша с Hoegaarden без никаква храна или мезета. Бирата беше пивка и приятна, припомних си защо в предишното ѝ участие в "Бирени войни" я поставих на първо място.

Ще попитате, а втората полска медна бира? Реших въобще да не я пия, нямаше нужда, вече знаех, че това е победителя. Вместо това реших да я подаря на един колега, та и той да оцени вкусовите ѝ качества.

И така ето как завърши този рунд:

На първо място поставям:

Perła Miodowa - тя се качва на рейтинг 3.5 в сайта Ratebeer.com и вероятно в някой от следващите рундове ще се изправи срещу Витошко лале и Beck's. Тази полска бира може да бъде намерена какво в стъкло, така и в кен в магазина "1001 бири". Цената и е 2.20 лв.

На второ място:

Stolichno Pale Ale - то остава на рейтинг 3.4

На трето място:

Hoegaarden. Това е изненадата на кръга. Не съм очаквал тази бира да е на последно място. Имаше големи шансове да е поне на второ, но все пак заради неподхождането с този контретен обяд, а сложих след Столичния светъл ейл. Hoegaarden слиза на рейтинг 3.3.

Бирени войни - Загорка Ретро срещу Paulaner Hefe-Weissbier срещу Hoegaarden

Нов месец, нова "бирена война". Предишните два епични сблъсъка можете да прочетете тук:

Бирени войни - Weihenstephaner Korbinian срещу Stolichno Pale Ale срещу Beck's

Бирени войни - Põhjala Prenzlauer Berg срещу Stolichno Pale Ale срещу Витошко лале

Претендентите в настоящото издание:

- Загорка Ретро. Непастьоризиран светъл лагер, което значи че има по-малка трайност, но пък не е подлган на някои обработки и филтриране и е запазил доста "първичен" вкус. Не знам за вас, но мога да се съглася с това твърдение за тази Загорка само в началото, когато я пуснаха по магазините. Имам чувството, че в последствие промениха рецептата и сега тя всъщност се приближава до останалите български лагери на пазара. Алкохолното съдържание е 4,5%. За пивоварната "Загорка" вече съм писал, че е собственост на гиганта Хайнекен.

- Paulaner Hefe-Weissbier е немска бира с алкохолно съдържание от 5.5%. Стилът е Hefeweizen, като не ми е много ясно каква е разликата с други подстилове вайс бири. Като типичен Вайс тази пшеничена бира е светла, леко мътна, с бананов и на моменти ванилов послевкус. Пивоварната Paulaner Brauerei (Schörghuber) се намира в Мюнхен, Бавария. Тя е основана през 1634 г. от монаси от Ордена на минимите. Немското название на ордена е Paulaner (Пауланер) и произлиза от името на неговия основател – Франциск от Паола. В асортимента си има дестки бири и всичките са "немски" стилове - вайс, тъмни вайсове, пилсзнер, радлер и т.н. Няма нито една бира със стил принадлежащ на вечния бирен враг - Англия. Явно от Пауланер никога няма да видим стаут, портър или някакъв ейл :)

Hoegaarden е белгийска пшеничена бяла бира (witbier). Тя е доста мътна, също като много от вайс бирите, но категорично не може да се каже, че това е същия стил под друго име (както аз казвам за някои измислени стилове). Белгийските бири към които принадлежи и Hoegaarden имат допълнителни съставки, най-вече кориандър и портокалови обелки. Алкохолното съдържание е 4.9%. Пивоварната Brouwerij Hoegaarden се намира в едноименния град Хугарден, който има население от едва 5800 жители. Пивоварната предлага различни белгийски стилове като белгийски ейл (включително и силен ейл), но и много леки бири - радлери, безалкохолни, плодови. Повечето пивоварни имат по някои и друга безалкохолна бира, но при Brouwerij Hoegaarden предлаганите леки напитки сякаш са доста повече от обикновено. В района на село Хугарден се вари бира от векове, но специално тази пивоварна май датира от средата на ХХ век.

И така на ринга излизат българска традиционна лагер бира (повечето наши бири преди 1990 са непастьоризирани), немска вайс бира и белгийска бяла бира. 1,2,3, старт!

ВЪНШЕН ВИД

Две от бирите (българската и белгийската) се представиха в стъклени шишета (хм, не съвсем - обясненията са по-надолу), докато немската вайс бе налична в алуминиево кенче. Знам, че Пауланер се продава и в стъкло, но май в България е налична основно само в кен. В случая обаче това е плюс - кенчето е доста красиво с тази нарисувана мацка и бирата печели точка в тази категория. Етикетите на другите две бири са безлични. Бутилката на Ретрото също.

ЦЕНА И РАЗФАСОВКА

Ако си носите бутилка, Загорка ретро ще ви излезе около 1.20 лв за 500 мл., ако нямате шише ще ви одържат още 20-30 стотинки, но пак това е най-евтината от трите бири. Хугарден е едва 330 мл., а цената ѝ силно варира - намирал съм я и по 2.10 лв, но и по 2.90. Кенчето на Пауланер е 500 мл, а цената е около 2.40 лв

НАЛИЧНОСТ

Мога да кажа, че и трите бири са широконалични. Е, не очаквайте да намерите немската и белгийската бира в селската бакалия, но в много от веригите супермаеркети ги има. Загорката по принцип е най-широко разпространена. Но в случая аз трябваше да я търся малко повече от обикновено. Може би е било моментен недостиг. Така бе и при първото издание на "бирени войни" - много време търсих Beck's тогава, а сега виждам тази бира под път и над път. Сигурно следващият път като търся някоя бира, загорка ретро ще има навсякъде.

ВКУСОВИ КАЧЕСТВА

Най-важния показател за една бира.

Първа отворих белгийската бяла бира още в събота преди обяд, без мезе, без храна, веднага след като се прибрах от пазар. Много жаден едва имах време да я налея в халбата и да я снимам преди да я изпия цялата на един път. Отоли ми жаждата на мига! Невероятна пивка бира!

Вече по-спокоен, се захванах да готвя обяда си. Заради първото издание на бирените войни и боба с бира, много ми се смяха някои читатели, вероятно и сега ще ги развеселя. Реших да си сготвя манджа с нахут и салата накълцана в чопър от моркови, соеви кълнове и ряпа. Отворих първият пауланер.

Горе долу се получи. Вайс бирата се върза с нахута. Е, ако бях консумирал това растение под формата на фалафели, вероятно дори щеше да е още по-добре, но и така стана. Странно, но накрая пауланерът взе да ми горчи леко, а това не е характерно за вайс бирите.

За ранната ми вечеря реших да си направя "Илюминатско око" - нещо измислено от мен :D. Ето го в суров вид преди да го метна в печката:

Загорката перфектно си пасна с тази храна, но не можеше и да е друго - всеки лагер (пастьоризиран или не) върви добре с наденички и месо по принцип.

Мислех да продължа с бирите на следващия ден (неделя), но вечерта силно ми се допи нещо и затова си отворих втория кен на немската хефевайс бира. Изпих я без мезе, без ядки, без нищо. Този път вкусът бе перфектен, без никакви горчиви нотки. Познатият вайс вкус, леко бананово-сладък и както аз бих казал "мазно влизащ".

*********

Втори ден, неделя. Отново първо отидох да пазарувам преди да захвана бирите. Само дето толкова силно ми се допи докато бях в магазина, че реших да чийтвам. Купих си едно кенче 330 мл. Загорка ретро и го изпих още на улицата за нула време. Един вид вкарах резерва в мача на мястото на основния играч :) Втората стъклена бутилка Ретро реших да не я броя за крайното класиране заради това кенче на нейно място. Иначе щеше загорката да има предимство - една изпита бира в повече.

Като ходя на пазар обикновено имам списък от N на брой неща за купуване. Често пъти обаче предвиждам бюджет и за някаква спонтанна покупка. Сега не бе по-различно - купих си малък сач от Женския пазар, който перфектно пасна на размера на микровълновата ми фурна. Веднага го изпробвах с останалите наденички, които след изпичането им гарнирах с маслини и айвар. Отворих второто шише Hoegaarden и за моя изненада въпреки, че бе едва 330 мл, ми стигна. Перфектно прилегна на ястието.

КРАЕН РЕЗУЛТАТ

И така, кой победи? На първо място класирах белгийската пшеничена бира Hoegaarden въпреки по-високата си цена и малката си разфасовка. Тя е пивка и може да се пие както самостоятелно, така и с храна. Малко по-назад (но не драстично по-назад) са другите две бири. Видях голям зор да преценя коя да е втора и коя трета. Реших малко субективно да сложа Загорка Ретро втора, може би за това спомогна вкарването на резевния играч (кенчето ретро) в 90-тата минута. Не съм вярвал, че Paulaner Hefe-Weissbier ще остане на трето място, мислех, че ще е на първо или второ, но както казват футболните коментатори "топката е кръгла и може да се търкулне във всяка една от вратите". Вярвам, че вероятно в бъдеще Пауланер ще вземе реванш от ретрото.

След този мач промених оценката на Hoegaarden от 3.3 на 3.4 в Ratebeer.com. Новите потенциални съперници на това пиво включват един полски лагер с мед и Столично пейл ейл. Пауланер пада от 3.3 на 3.2.

Бирени войни - Põhjala Prenzlauer Berg срещу Stolichno Pale Ale срещу Витошко лале

Ето, че дойде отново време да сравня три бири. Предишната такава статия бе ето тази:

Бирени войни - Weihenstephaner Korbinian срещу Stolichno Pale Ale срещу Beck's

В настоящия материал разглеждам следните бири:

- Stolichno Pale Ale (класирана от мен на последно място при предишната дегустация)

- Витошко лале

- Põhjala Prenzlauer Berg

Дълго се чудех дали въобще да пиша настоящата статия. Първо имах проблеми с новият фотоапарат, който купих - не записваше всички направени снимки (оказа се, че трябва да форматирам SD картата през самият фотоапарат), второ нямах толкова време за една задълбочена дегустация както миналият път. Но все пак реших да пусна статията, макар и само с няколко снимки и по-кратно описания отколкото при първия материал.

И трите бири съм ги оценил в Ratebeer.com с 3.4. Всъщност такава оценка съм дал на цели 5 бири, но ако трябваше да ги тествам всичките на веднъж щеше много да ми дойде :) Затова избрах тези:

Põhjala Prenzlauer Berg е естонска бира от стила Berliner Weisse (берлински вайс). Тя обаче не е типичен представител на този стил, даже си мисля, че е можело да я добавят в поне две други категории, но са я добавили към вайсовете по случайност - само защото е трябвало да изберат една единствена категория в Ratebeer.com. Тя с не по-малка легитимност можеше да попадне както в стила Радлер заради малиновия си привкус, така и в стила Gose заради киселият и солен вкус (Gose по принцип се правят с морска вода). Да, това е доста странна бира и напълно съзнавам, че ще предизвика крайни реакции - силно харесване или силна отврат.

Самата пивоварна Põhjala е базирана в Талин и изглежда е сравнително нова (за жалост няма много инфо в мрежата, а и сайтът им към момента на писане на статията не се отваря). Имат доста бири в асортимента си, всичките са някакви аристократични или просто странни стилове (какви по дяволите са бирите Specialty Grain и Saison ?!). Нямат нито един лагер, а изглежда нямат и нито един "нормален" вайс. Което е пропуск според мен. Колкото и да се правиш на хипарска пивоварна, трябва да имаш поне една лагер бира.

За Stolichno Pale Ale ще копирам това което написах миналият път:

Stolichno Pale Ale има интересна история. За жалост трудно може да се намери повече информация в нета, има единствено сведения за настоящите бири продавани под тази марка без дори да са на практика "столични". Някога, още по "комунистическо" време това си беше бира варена действително в София, във фабрика, която се явяваше наследник на пивоварната на братя Прошек датираща дори от преди времето на "комунизма". Днес "столичните" бири се правят в пивоварната на Загорка в Стара Загора след като през 2003 софийската пивоварна "Ариана" е погълната от заралии. Но дори и "Загорка" не е това което беше. Днес зад прословутата старозагорска марка стоят холандците от Хайнекен. Така че имаме софийско-старозагорска-българо-холандска бира. Но имайки в предвид, че това пиво се произвежда в България и се консумира основно тук, ще я считаме за българската в настоящата битка. Стилът ѝ е американски светъл ейл. Във вкуса на тези бири се усещат цитрусови нотки.

Бирата "Витошко лале" е в стил "премиум лагер" и се произвежда от пивоварната "Ломско пиво", което страшно ме изненада. Винаги съм си мислил, че тази бира е дело на някоя малка независима българска крафт пивоварна появила се в последните 1-2 години. Никога не бих я свързал с "Ломско пиво", една марка, която има дълга история (основана е през 1894 година), но която винаги съм я свързвал с посредственост. Е, "Витошко лале" леееко промени в положителна посока представата ми за пивоварната в крайдунавския град Лом.

***********

И така какво имаме като външен вид на бутилката и етикета. И Stolichno Pale Ale и Витошко лале имат семпъл лесноразпознаваем дизайн. Естонската Prenzlauer Berg е шарения и щеше да е оригинална, ако масово "фенси" (fancy) бирите не изглеждаха именно така. Не бих я разпознал на рафта сред другите крафт били, затова тази бира получава един голям минус от мен.

Колко струват и колко лесно се намират трите бири? До колкото знам естонската Põhjala Prenzlauer Berg може да бъде закупена само от столичният магазин "100 бири". Цената не е никак малка - 5.39 лв и то за 330 милилитра! За разлика от това столичното и прикритото ломско пиво (добре де, знам, че "Витошко лале" не е точно "Ломско пиво" макар да са от една и съща пивоварна) са широкодостъпни по хранителни магазини, специализирани места за продажба на крафт бира и шопове за цигари и алкохол. Цените им са приемливи - витошкото е малко над 2 лв (500 мл.), а столичният светъл ейл е малко под 2 (400 мл. стъклена бутилка)

***********

В предишната статия почти всяка бира комбинирах с храна. Този път реших някои от бирите да ги пия самостоятелно. Първо започнах с Põhjala Prenzlauer Berg и то още преди обяд. Не мога да отрека солено-киселият вкус на тази бира ме разбуди и ми вдъхна прилив на енергия. Не може да се пие бързо обаче. Именно затова не можах да я изпия преди да дойде време за обяд. Така че продължих да я консумирам със скромния си обяд от пържени яйца с лук. От долната снимка може да видите, че има приятен розов цвят.

Все пак малкото останала бира не ми достигна за обяда и отворих и една от бутилките Stolichno Pale Ale и "о, чудо!" този път този ейл не ми се стори толкова несъвместим с храна. Не знам дали защото горчивият вкус на столичното бе притъпен от киселостта на естонската бира или просто тази партида бе по-добра от предишната, но Stolichno Pale Ale бе приятна добавка към яйцата, а и към ядките следобед.

Все пак двете бири общо бяха твърде малко като количество (пак да припомня: Põhjala Prenzlauer Berg - 330 мл., Stolichno Pale Ale - 400 мл.), че да ми стигнат до вечерята в съботния ден (събота и неделя са дни за пиене). Именно за това трябваше да си сипя две чаши портвайн вино.

И така, дойде време за вечеря. Там нямаше никакви изненади - премиум лагерът "Витошко лале" добре се върза с леката супа, която си сготвих. Тази бира изглежда нормално, има приятен вкус и солидна пяна.

На следващият ден (неделя) пих бирите в следната последователност - Stolichno Pale Ale, Витошко лале, Põhjala Prenzlauer Berg.

Започнах в късната утрин със столичното светло. Оказа се, че то може да е толкова ободряващо колкото и естонската бира. Обедът комбинирах с Витошкото лале, а следобедът с Prenzlauer Berg, която определено трудно ми вървеше след като вече съм буден и наяден. Това явно е бира за утрините или за горещите лета. Кисело-солените бири по принцип са летни ободряващи напитки.

И така кой победи? Класирането бе трудно. За разлика от миналият път нямаше ясно изразен победител и победен. Всяка от трите бири имаше шансове да заеме всяко едно от трите места. Все пак някои малки подробности се оказаха решаващи.

Класирам на първо място:

"Витошко лале" - балансирана бира, не много скъпа, лесно разпознаваема и лесна за намиране по магазините (ако я няма в кварталния магазин, отскочете до Фантастико)

Второ място:

"Stolichno Pale Ale"

Трето място:

"Põhjala Prenzlauer Berg" - не е лоша бира, но е твърде скъпа за това което предлага (а и някои хора ще я счетат за отврат с този солен вкус)

След тази "битка" промених оценката на "лалето" от 3.4 на 3.5. Така тази бира се изравнява с Beck's от която са дори в един и същи стил. Ще е интересна битка.

Столичното остава на 3.4, а естонската бира спада на 3.3. Така с оценка 3.3 в Ratebeer станаха 5 бири. Ще избера 3 от тях за следващата статия от поредицата.

Бирени войни - Weihenstephaner Korbinian срещу Stolichno Pale Ale срещу Beck's

Винаги съм обичал бира (е, чак винаги не, но поне от 13-годишен да). От около година това мое "хоби" (доста изтънчен начин да се каже "зависимост от алкохола", може би?) се изразява не само в пиене, ами и в проучване на различните видове спиртни напитки. Ratebeer.com е един сайт, в който са събрани почти всички видове бира произвеждани по света, ако случайно някое пиво, което сте пили, го няма, винаги можете да го добавите самите вие - аз лично съм добавил поне две бири. По-важното е, че можете да пишете коментари за различните марки и да оставяте рейтинги. Така помагате на други "любители на бирата" (разбирай - къркачи) да преценят коя бира би им харесала и коя не.

Наскоро преглеждах какви оценки съм поставил за различни марки. Общо съм оценил над 100 бири като много от тях имат еднакви точки. Реших като имам време да си направя интересна игра - да противопоставя една срещу друга бири, които към този момент съм оценил еднакво. Ще променям оценката на победителите нагоре, а на загубилите надолу. Ще оценявам бирите не само по характеристиките преценяни в сайта - аромат, вкус и т.н. ами и по важни за средностатистическия българин показатели - като това колко струва дадена бира и колко лесно може да бъде намерена.

Започвам тези бирени войни с една тройна партия - Weihenstephaner Korbinian срещу Stolichno Pale Ale срещу Beck's. Всичките те до този момент бяха оценени с 3.5 (от 5 възможни).

Weihenstephaner Korbinian е немска бира произвеждана в южния баварски град Фрайзинг от пивоварната Bayerische Staatsbrauerei Weihenstephan, която е основана през далечната 1040 г.! Това е най-старата пивоварна работеща без прекъсване! Да, знам, че слагам твърде често удивителни, но не мога да скрия възхищението си от Вайенщефан. Не е частна компания - притежава се от Свободна държава Бавария, една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Пивоварната произвежда десетки видове бира, основно традиционно германски (вайс, тъмни бири, лагери), но има в асортимента си и бири от арсенала на "вечния бирен враг" Англия като стаут и различни ейлове.

Стилът на Korbinian е doppelbock. Това са тъмни бири с по-високо от обичайното съдържание на алкохол - Korbinian удря 7.4%, докато "нормалните" бири имат алкохолно съдържание около 5%. Освен това хмелът не е толкова осезаем в тези бири.

Stolichno Pale Ale има интересна история. За жалост трудно може да се намери повече информация в нета, има единствено сведения за настоящите бири продавани под тази марка без дори да са на практика "столични". Някога, още по "комунистическо" време това си беше бира варена действително в София, във фабрика, която се явяваше наследник на пивоварната на братя Прошек датираща дори от преди времето на "комунизма". Днес "столичните" бири се правят в пивоварната на Загорка в Стара Загора след като през 2003 софийската пивоварна "Ариана" е погълната от заралии. Но дори и "Загорка" не е това което беше. Днес зад прословутата старозагорска марка стоят холандците от Хайнекен. Така че имаме софийско-старозагорска-българо-холандска бира. Но имайки в предвид, че това пиво се произвежда в България и се консумира основно тук, ще я считаме за българската в настоящата битка. Стилът ѝ е американски светъл ейл. Във вкуса на тези бири се усещат цитрусови нотки.

Beck's е в стил "премиум лагер". Не ме питайте каква е разликата между обикновените лагери и премийните, не съм сигурен, че съм я разбрал, но сякаш "премиум" действително ми харесват повече от обикновените. Бирата се вари се от германската пивоварна Brauerei Beck & Co. - Beck's. Тя няма толкова дълга история като Bayerische Staatsbrauerei Weihenstephan, нито предлага толкова голямо разнообразие. Основно залагат на различните видове лагери (включително пилзенер) и радлер - все традиционни германски стилове. И тази пивоварна обаче има и "не-германски" видове бира - ирландски ейл например.

И така ето какво имаме - германски допелбок срещу български американски ейл срещу германски премиум лагер. Round one, fight!

Като външен вид Korbinian получава заслужена точка, етикетът е обогатен с рисунки на някакъв свещеник (вероятно епископ) и мечка носеща торби (с хмел?). Самото име ми навява асоциации с древността и мотологията. Korbinian ми зучи като някакво създание подобно на злия hobgoblin, а също и като колобър, прабългарските жреци на Тангра. Определено визията и наименованието на бирата добре се връзват по между си.

Бутилката Beck's е безлична, нищо не ме впечатлява в нея. От своя страна името поне ми навява асоциации със съвременната градска легенда за "децата с черни очи". На английски те се пишат като black-eyed children или black-eyed kids и съответно се съкращават като BEC и BEK. Та, Beck's с този апостроф и "s" накрая ми звучи като "бирата на децата и хлапетата с черни очи", странна асоциация, да :D.

Името на българският ейл "Столично" не предизвиква никакви асоциации в мен, самата бутилка е оформена по-различно от стандартните бирени бутилки, което е плюс. Етикетът е минималистичен, което от една страна е минус, но от друга може би това е била целта. С този си дизайн бирата, а и всички бири с марка "Столично" са лесно забележими на рафта с другите бири.

Колко струват и колко лесно се намират трите бири? Korbinian ми струваше 3.89 лв, което звучи като скъпа бира спрямо масовите български бири продавани в кварталния магазин, но всъщност цената е много добра за вида бира, обикновено те струват повече. Взех си я от специализирания магазин "100 бири" в центъра на София. Не съм сигурен в колко други магазини в България я има. Примерно в друг специализиран магазин - "1001 бири" тя липсваше, всъщност там изцяло отсъстваше марката Weihenstephaner. Интересно, но във магазините от веригата Фантастико могат да бъдат намерени други бири на Weihenstephaner, което ми дава надежда, че Korbinian може да се вземе и от други места, а не само от споменатия по-горе "100 бири".

Stolichno Pale Ale струва около 1.89 лв и може да бъде намерено в много хранителни магазини или магазини за алкохол из цялата страна. Цената варира с някоя и друга стотинка нагоре или надолу. Смятам тази цена за висока, защото бирата дори не е 500 милилитра, всичките бири "Столично" се продават в бутилки от 400 мл. (кенчетата са по 500).

За моя изненада най-трудно намерих Beck's в стъклена бутилка. Това е масова бира и съм я консумирал къде ли не. Сега обаче трябваше да обиколя над 10(!) места преди да я открия. Нямаше я в кварталните магазини, веригите Фантастико или Т Маркет, магазинчетата за алкохол и цигари. На няколко места попадах все пак на Beck's в кен или на безалкохолния Beck's в бутилка. Бях твърдо решен обаче да съпоставя трите марки бири в стъкло, а не някоя от тях да е в алуминиев кен (в бъдещи сравнения обаче това може да се случи, някои бири съм ги виждал да се продават само в кенчета). Накрая намерих заветната Beck's в бутилка в един неугледен малък магазин за алкохол на булевард Ботев близо до площад Македония. Цената бе 1.28 лв, но понеже нямах бутилки, трябваше да платя 1.53 лв. Това е единствената от трите марки, които се продава в амбалаж за многократна употреба.

Започнах съпоставката една скорошна събота по обед. Бирата е една от малкото спиртни напитки, която може да се консумира с почти всякаква храна. Не че пречи, ако решите да пиете и ядете каквото си пожелаете едновременно, но обикновено ракията се консумира със салата, уискито върви добре с ядки и т.н. Бирата е по различна, благодарение на множеството видове пиво, тя върви със всичко. Затова реших на отворя първата бутилка още на обед. Честа да направи първия ход се падна на Korbinian. Тя имаше нелеката задача да я комбинирам със сготвена лично от мен боб-чорба и кафява питка тортила (кафявите са по-вкусни от белите тортили, но и по-трудно се намират, потърсете ги в магазините "Про маркет").

Тук може би е момента да се извиня за непрофесионалното качество на приложените снимки към статията - снимал съм всичко с телефон, надявам се за евентуални следващи статии от поредицата "бирени войни" да съм се сдобил с дигитален фотоапарат.

Друго - не се чудете, че повечето бири отлети в чашите нямат пяна. По принцип не обичам бирата ми много да се пени и затова винаги отсипвам бавно от бутилката с чаша леко наклонена настрани. С това си предпочитание изглежда противореча на канона, защото гледам, че в Ratebeer се обръща особено внимание на пяната - голяма ли е, малка ли е, чисто бяла ли е и т.н.

Ето я и самата бира с моят обяд:

Бобът е една от малкото храни, които трудно комбинирам с бира, единствено разни лагери с по-горчив вкус съм успявал да съчетая с тази храна. Затова немския допелбок имаше нелека задача пред себе си. Чували сте предполагам за котката на Шрьодингер, която е едновременно жива и мъртва. Е, аз пих бирата на Шрьодингер, която едновременно ми харесваше и не ми харесваше с тази чорба. Това само говори колко добра е Weihenstephaner Korbinian - успя да ми хареса дори и при нетипична комбинация с храна. Сякаш бирата успя да създаде паралелна реалност, в която да я пия без проблеми въпреки консумираната храна. Казах ви, че "корбиниан" ми звучи като някакво магическо същество, нали, ето че направи една малка магия :)

Все пак не успях да изпия цялата бутилка с боб-чорбата и я довърших с парче сирене с папая - това е сладко деликатесно сирене с цена около 27-28 лв за килограм. Тук нямаше никакви несъвместимости, бирата и сиренето се съчетаха добре.

Въпреки сладкото сирене, реших, че ми трябва още нещо за десерт, затова извадих от хладилника пастичките и посегнах към столичното пиво. Горчивият грейпфрутен вкус на Stolichno Pale Ale се съчета добре със сладкото (изядох само една паста, не се тревожете за кръвната ми захар).

Реших да довърша бутилката с ядки - солен фъстък, царевица барбекю и фурми. Тук бирата се изложи, хареса ми само с фурмите. Американските ейлове по принцип не вървят със солени ядки, но това си е мой вкус. Други хора може би идеално биха съчетали тази бира с фъстъци. Това важи и за останалите неща казани в материала - всичко се базира на моите предпочитания, така че имайте едно на ум и пробвайте сами, за да разберете дали вкусовете ни съвпадат.

За вечеря дойде времето да пробвам и Beck's със храна. В случая бирата имаше лесна задача - тя трябваше да се комбинира с печена наденица с чеснов сос и айвар (сръбският специалитет подобен на лютеницата), кафява тортила и таратор. Бирата си пасна перфектно, което не ме изненада въобще. Винаги съм знаел, че Beck's върви много добре с храни съдържащи месо - дюнери, пици, бургери, скара и т.н. Обожавам тази бира съчетана с такива храни.

Битката продължи през следващия неделен ден. Този път сражението бе открито по обед от Stolichno Pale Ale в комбинация с леко запечено сирене (дали бе краве или козе, вече ми убягва), картофи с копър сготвени със свинска мас и баварска горчица. Горе-долу се получи, някак си този ейл не бе отвратителен за пиене с тази храна, но това се дължи повече на самата добра храна, а не на бирата.

Отново извадих пастичките, този път отворих бутилка Korbinian. Рядко съм имал толкова перфектно сладко преживяване. Ако в раят предлагат пасти и бира, то бирата задължително ще е тази. Тук е момента да кажа повече за вкуса на Korbinian и на бирения стил dopelbock по принцип. Тази бира има горчиво-сладникав плътен вкус с нотки на кафе, тъмен шоколад, дори какао и някакви плодове. Което ме кара да я пия по-лесно и от сладка безалкохолна напитка, въпреки сравнително високия спиртен градус. Съвсем естествено бирата се съчета перфектно с двете пасти, които изядох, едвам се въздържах да не изям и трета.

Битката завърши с Beck's и ядки (фурмите ги бях изял още предишния ден). Става, но не там е силата на тази бира.

И така как завърши епичното бирено сражение? Безспорният победител по цялостно представяне е Weihenstephaner Korbinian. Тази бира беше фаворит, макар че имах надежди, че Beck's може да оспори първото място. Не се получи, премиум лагерът въпреки добрите си показатели остана на второ място. Далеч назад зад тях е Stolichno Pale Ale.

Победителят е повече от закономерен - най-старата пивоварна на света с толкова векове опит едва ли ще се даде лесно на която и да е друга марка. Затова дигнах с една десета оценката на Weihenstephaner Korbinian в сайта Ratebeer. От 3.5 на 3.6. Заслужаваше да я вдигна много повече, дори да я изстрелям на първо място в личната си класация (няма да ви казвам коя добре известна марка бира в момента стои на върха), но съм си казал, че ще правя промените в оценките си десета по десета. Сега друга бира с рейтинг 3.6 е немската Aecht Schlenkerla Rauchbier Märzen. Някъде в бъдещето предстои легендарен сблъсък - Мерцен срещу Корбиниан!

Beck's остава на рейтинг 3.5 и ще чака нови съперници.

Stolichno Pale Ale се смъква на 3.4 и ще има нелеката задача да се бори с две немски вайс бири, един полски лагер с мед и българската бира "Витошко лале". Усещам, че столичното ще потъне още надолу. Защо някога съм го оценил толкова високо? Имам спомен, че го пих една лятна вечер и определено горчивият цитрусов вкус бе доста освежаващ. Силата ѝ изглежда е в определени сезони, но аз пия бира целогодишно, затова вероятно ще има още корекции в оценката ми за Столичният американски ейл.

За сравнение ето какви са средните оценки на трите бири в сайта съпоставени с моите:

Weihenstephaner Korbinian - 3.77 (мой рейтинг - 3.6)
Beck's - 2.34 (от мен 3.5)
Stolichno Pale Ale - 2.83 (от мен 3.4)

Забелязал съм, че лагер бирите нещо не са долюбвани, може би заради масовостта си.

Това бе едно мое приятно забавление в два последователни дни. Надявам се статията да ви е харесала и да имам време за още бирени войни и в бъдеще.

Как да отворим бирена бутилка с вестник

Купувайте си вестници, четете ги и...пийте бира!

Българските бири в Ratebeer

Ratebeer.com е един страхотен сайт. На него хора, почитатели на бирата, оценяват различни марки бира и така всеки може да добие представа дали една бира е добра или не (макар че има и субективен фактор, все пак става въпрос за личен вкус). Българските бири също ги има! Те са групирани по пивоварни, като в момента има 25 български пивоварни (някои вече не са функциониращи). Ето го списъка:

Bulgaria Breweries

Като цяло масовите бири са оценени изключително ниско, с рейтинги от рода на едва 3. Това е страшно малко, като се има в предвид, че максимума е 100.

Това не ме изненадва, аз самия нямам високо мнение за масовите бири, дори не ги смятам за бира, а за бирена вода.

Все пак има и по-високо оценени марки като "Загорка Резерва", не знам защо вече не я правят, харесваше ми.

За хората правещи си мравеферми!

Преди около месец пуснах тази статия:

Мравефермата съществува вече втора година

Е, избързах с хвалбата. Мравефермата вече не съществува, не защото умря, ами защото колонията се изнесе. Забележете на снимката - аз я оставях отворена:

Знам, че колониите може да се преместват заедно с царицата и ларвите, но не мислех, че моите мравки ще го направят. Лъгал съм се. Издебнаха момент и се изнесоха. Сега живеят в перваза на прозореца.

Мравефермата съществува вече втора година

Миналата година публикувах серия от статии посветени на това как да си направим мравеферма.

Да си отгледаме мравки - част V

За тези, които се чудят какво е станало с нея, мога да кажа, че вече втора година тя се развива добре.

5 домашно направени играчки за котки

Пробвах едно от предложените неща.



Това, което направих като цяло предизвика интерес сред котките ми, но накрая Шаро се разправи с играчката.

Кученца от коркови тапи

Какво правите със старите коркови тапи? Защо не се пробвате да направите фигурки с тях. Трябват ви и клечки за кибрит.

Източник