петък, 29 април 2016 г.

Трикове за търсачката на Google - "звездичка"

"Звездичката" (*) е един от онези символи, които на на английски се наричат "wildcards". Тя замества произволен брой символи и думи. За незапознатите предполагам, най-лесно ще го обясня чрез пример.

Да кажем искате по някаква причина да ви се покажат изречения в които има думите "stay" (остани) и "day" (ден) като между тях има други думи. Защо ви е да търсите това, може да има различни поводи - примерно помните само част от даден текст, песен и т.н. Помните, че със сигурност ги има тези две думи, ама не помните какво има между тях.

Ако напишете само двете думи, Гугъл ще ви покаже най-напред резултатите в които те са една до друга. Това не ни върши работа, ние знаем, че има други думи между тях.


Затова правим друго търсене - двете думи със "звездичка" между тях.

stay * day

Сега резултатът е съвсем различен и включва песента "Stay Another Day" (Остани още един ден), която е твърде вероятно да е нещото търсено от нас.


понеделник, 25 април 2016 г.

Какво да знаем, когато участваме в лотарии?

По принцип не съм хазартна личност. Забелязах обаче, че все повече хора около мен си купуват билетчета от различни лотарии, а и на практика те са навсякъде.

Започнах и аз да си взимам по едно-две билетчета всяка сутрин от будката по път за работа. Чудя се обаче, по какъв начин се регулира дейността на подобни лотарии?

Кой организира лотарийните игри с билетчета?

Имената на игрите с билетчета най-често са нещо от рода на "Лотария България" или "Национална лотария". Това обаче не означава, че те се организират от държавата. Държавни са единствено игрите, които се провеждат от Българския спортен тотализатор, т.е. на практика това е тотото.

Всички останали игри се организират от частни лица - местни или чуждестранни фирми, които са получили необходимия лиценз за извършване на хазартни дейности.

Като потребител, аз имам право да получавам информация за това, кой е организаторът на съответната игра. Тези данни би трябвало да мога да открия на билетчето, което купувам.

Кой може да участва в игрите с билетчета?

Мога да си купувам билетчета за лотарията, ако съм дееспособен, т.е. имам навършени 18 години и не съм поставен под запрещение. Всъщност, дори и да не съм достигнал необходимата възраст, бих могъл да участвам в такава игра, ако някой друг закупи билет и ми го подари, а също така и, ако наследя билетче.

На практика се случва и непълнолетни да си купуват билетчета и дори да си ги осребряват, но това може да бъде проблем, тъй като покупката на билета всъщност е нищожна.

А какво се случва, когато дам билета си на някой друг?

Когато веднъж закупя билет, мога да го предам на някой друг, без да е необходимо да сключваме някакъв писмен договор. Това означава ли, че, ако дам билета на някой друг, вече няма да съм негов собственик?

Не точно. За да стане другото лице собственик трябва и двамата да сме наясно, че аз му давам билета именно с тази цел.

Ако просто помоля някой да отиде и да ми осребри билетчето, самото то продължава да си бъде мое, както и паричната награда ще бъде за мен.

Това важи, както за още неизтъркани билетчета, така и за такива, за които вече е ясно, че са печеливши. При всяко положение реалните отношения при предаването на билетчета от едно лице на друго са много трудно доказуеми.

Какви са правилата за провеждане на лотарийни игри с билетчета?

В закона има някои правила за провеждането на този тип лотарийни игри, но като цяло условията за участие мога да открия в правилата, които се определят от организатора.

Те са съгласувани с компетентните държавни органи и би трябвало да мога да ги открия лесно.

Има някои особености за билетчетата, които като цяло не са особено важни от потреббителска гледна точка. Всяко билетче за лотария трябва да се изготвя по одобрен образец и да има свой уникален сериен номер.

Важно е да знам, че много често в условията за провеждане на дадена игра е описано, че повреждането на билета, включително нагъване или скъсване, прави същият невалиден.

Това, разбира се, важи и за фалшифицирането на билети.

Добре е да знам, че всеки организатор сам определя каква част от постъпленията от билети да бъде заделена за печалби. Тази част обаче не може да бъде по-малко от 50%.

Печалбите представляват парични и предметни награди като тяхното съотношение също се одобрява от държавата.

Изплащане на печалби

Спечелих! Това е чудесно. Мога да съм спокоен, че организаторът ще изплати моята награда, тъй като той е длъжен да обезпечи това.

Не мога да получа като отговор извинение, че парите за награди са свършили.

Важно! Организаторите на лотарийни игри сами определят начина за изплащане на печалби като има и някои особени правила.

Много често има срок, в който да поискам изплащане на печалбата си, след изтичането на който тя се счита за непотърсена.

Това означава, че не е добра идея да складирам билетчета за лотарията, които да изтъркам в някакъв бъдещ момент или пък да подаря такива на някого за сватбата му след три години.

Печалбите се изплащат в брой, освен, ако не са на стойност над 15 000 лв. Тогава ще си ги получа по банков път или по някакъв друг начин. Ще трябва да се разделя с печелившия си билет, който се пази от организатора. Ако ми е необходимо, мога да поискам издаване на счетоводен документ за печалбата. Трябва обаче да се постарая да направя това още при поискването на парите.

Какво да направя, ако правата ми са нарушени?

Ако сметна, че има някаква нередност в провеждането на дадена лотарийна игра, мога да сигнализирам за това Държавната комисия за хазарта.

Тя е органът, който следи за изпълнение на законовите изисквания. Комисията утвърждава и всички правила на организаторите за провеждане на дадени игри, както и образи на билетчета, талони и т.н.

Жалба или сигнал мога да подам дори онлайн. Важно е, когато сигнализирам за даден проблем, да се опитам да опиша възможно най-подробно всички обстоятелства, които са ми известни и по възможност да представя и доказателства, например снимка на билетчето си.

В някои случаи оплакването ми може да бъде и от чисто потребителски характер, например, че липсва информация за организатора.

В този случай би било уместно да потърся Комисия за защита на потребителите, но при всяко положение не съм длъжен да знам точно коя институция е компетентна. Дори да объркам адресата на жалбата, той сам ще я препрати към правилния контролен орган.

Статията има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен - съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт.

*Текстът е публикуван в Pravatami.bg

неделя, 24 април 2016 г.

Трикове за търсачката на Google - външни връзки към даден сайт

Едва ли на повечето потребители ще им се наложи да ползват това, но за притежателите на сайт може да е полезно. Намерете в кои други сайтове са сложени връзки към вашата уеб страница.

Използвайте:

link:адрес на вашия сайт


вторник, 19 април 2016 г.

Гофретник - не само за гофрети

Имате гофретник? Мислили ли сте обаче някога да пробвате нетрадиционни храни на него? Хората от долното видео правят опити с какво ли не, чак се чудя как уредът не се счупи.

неделя, 17 април 2016 г.

Трикове за търсачката на Google - локални търсения за дадено място

Това е един трик, който би трябвало да покаже само резултатите свързани с конкретно място. Засега обаче не действа при задаване на български градове. Все пак е добре да се знае тази възможност, може би един ден ще се реализира и за България. Към търсенето добавете:

location:име на място

Пробвах първо да потърся по думата "куче" без локация. Дава ми обща информация за кучетата (основно от Уикипедия):


Макар и да не се поддържа за София, реших да пробвам да търся "куче" със задаване на място. Изписа ми следното, като ми даде на-практика същите резултати:

"location:софия бе пропуснат при търсенето, защото не се поддържа при този вид търсене."

сряда, 13 април 2016 г.

Как да вземаме решения чрез теорията на вероятностите

На всеки се случва, даже доста често. Изправени сме пред труден избор и не знаем коя от две възможности да изберем. Ами ако сбъркаме? 100 процентова гаранция за правилен избор едва ли има, ако не ни е известно всичко. Все пак наскоро в списание "BBC Знание" прочетох как да си помогнем за вземането на решение чрез теорията на вероятностите.

Ето на кратко каква е системата. Има вероятност нещо да се случи - нека го наречем събитието Х. Нека шанса, то наистина да се случи, да е х1, а шанса да не се случи х2. Не разглеждаме такива събития и варианти при които Х се "случва наполовина", или става или не, следователно х1+х2= 100 %.

Съответно може да реагираме по два начина А и Б. От тук имаме четири варианта:

Избираме да направим А, събитието Х наистина се случва (х1) - А1

Избираме да направим А, събитието Х не се случва (х2) - А2

Избираме да направим Б, събитието Х наистина се случва (х1) - Б1

Избираме да направим Б, събитието Х не се случва (х2) - Б2

Даваме на всеки един от тези четири варианта (А1, А2, Б1, Б2) стойност от -10 (най-лошо възможно) до +10 (най-добро възможно). Преценяваме до колко х1 и х2 са вероятни като им даваме стойности (сборът им трябва да е точно 100).

След това правим следните изчисления:

А1*х1+А2*х2

и

Б1*х1+Б2*х2

Сравняваме двата резултата и който е по-голям, определя дали ще направим избор А или Б.

Звучи сложно? Не е, ще онагледя с пример. Нека пак обаче напомня, че сигурна гаранция за вземането на правилен избор няма.

Дълго се чудих какъв пример да дам и накрая реших да се заема с едно събитие от преди няколко години - фалита на Корпоративна търговска банка.

Да кажем, че имаме влог от 10 000 лв. в банката на Цв. Василев и се чудим дали да си ги изтеглим понеже се разпространяват разни слухове за нейния фалит.

Събитието Х е това дали ще фалира КТБ или няма. Днес знаем какъв е отговора, но по онова време, освен ако нямаме вътрешна информация, не сме можели да знаем със сигурност.

Затова приемаме х1 = 40% - вярно, х2 = 60% - невярно. Тоест мислим си, че е по-скоро невъзможно банката да фалира, такива сериозни сътресения не са се случвали от години в банковия сектор и си мислим, че слуховете са безпочвени.

Ето и четирите варианта:

А1. Тегля си парите, губя високата лихва, слухът се оказва верен, спестявам си неприятности и главоболия. Давам положителна оценка +8 на този вариант, не е +10, защото не е идеално, все пак не взимам лихвата, именно заради която много хора си вложиха парите в КТБ.

А1*х1 = +8 * 40 = 320

А2. Тегля си парите, губя високата лихва, слухът се оказва неверен. Лош вариант, защото съм се поддал на паниката, но го оценявам само на -4, губя само висока лихва, не и парите, които съм внесъл.

А2*х2 = - 4 х 60 = -240

Б3. Не тегля нищо, слухът се оказва верен, губя високата лихва (тя не се изплаща от фонда за защита на депозитите), чакам няколко месеца докато мине правната процедура по обявяването на фалит (едва след нея почват възстановяванията на паричните депозити), нямам достъп до парите си известно време, ядове и неприятности. Това е най-лошият вариант, но ще му дам -8, а не пълното -10, защото все пак не губя парите (депозитите до 100 000 лв са напълно гарантирани).

Б1*х1 = - 8 х 40 = -320

Б4. Не тегля нищо, слухът се оказва неверен, не губя голямата лихва. Най-добрият вариант +10.

Б2*х2 = +10 х 60 = 600

Събирам двата варианта за теглене на парите:

А1*х1+А2*х2 = 320 + (-240) = +80

Събирам другите два варианта:

Б1*х1+Б2*х2 = -320 + 600 = +280

+280 е повече от +80 следователно везните се накланят към това да не тегля парите. Ще кажете това е грешният вариант след като днес знаем какво се случи с КТБ. Първо, както казах тази система не дава абсолютен верен отговор всеки път. А и второ - не мисля, че това е било грешка човек да не си изтегли депозита стига да е под гарантираните 100 000 лв. Да, няколко месеца няма да има достъп до парите си и това за някои може да се окаже лошо. Но депозитите по принцип не са "пари за всеки ден", идеята им е друга. Парите по депозити ги слагаш в банка и забравяш няколко месеца или година за тях. Изтегляш си ги, когато изтече срока на депозита. Пари за непредвидени случаи и за всеки ден си ги държиш по дебитна карта или в кеш. Така, че да не си изтеглиш парите не е грешно решение, единствено не вземаш голямата лихва. Но пък ако някак си банката беше оцеляла (помощ от държавата, така както ПИБ получи подрепа), нямаше и лихвата да се загуби.

Съвсем други са сметките за тези с депозити над 100 000, те тогава губят не само лихви, но и от собствените си пари.

Пробвайте някой ваш случай от миналото, където е трябвало да вземете решение, какво показват изчисленията?

И накрая искам да ви уверя, че описаният случай е изцяло примерен, нямам 10 000 лв нито в банка, нито под юрганка, не идвайте да ме обирате :)


четвъртък, 7 април 2016 г.

Трикове за търсачката на Google - подобни сайтове

Харесвате някой сайт и искате да знаете дали няма и други подобни на него? Тогава в Гъгъл напишете адреса на сайта като пред него поставите "related:" (трябва да е плътно залепен за адреса!)

Пробвах с моя собствен блог "Мистерика" и резултатите не са много близки (освен ФБ на блога). С по-известни сайтове обаче номера става.


петък, 1 април 2016 г.

Да си отгледаме мравки - част III

Предишната част:

Да си отгледаме мравки - част II

И така, имаме вече някаква мравеферма, ред е да си хванем мравка-царица. Първите вече взеха да се появяват, това са цариците на един вид черни мравки хранещи се със семена. Снимки направени от мен:



Цариците се различават от работничките по това, че имат крила и са значително по-големи от тях. За нов мравуняк обаче ни трябва такава, която вече е без крила, тоест извършила си е брачния полет. Ще ги разпознаете по това, че търсят къде да се скрият.

За сравнение, ето колко са големи цариците спрямо работничките: