Много стоки се продават в различни разфасовки. По-изгодно излиза да си купим по-големите варианти. Това обаче не винаги е така, а и не винаги ни е нужна по-голямата разновидност. Вземете за пример пуканките в киното. Знаем, че им е надута цената, спрямо тези, които бихме си купили на улицата или в магазина. И за да не се лишим напълно от това удоволствие по време на прожекцията, все пак ще си вземем - често пъти по-малката разфасовка.
Следва един пример с произволно избрани цени.
Да кажем, че малките пуканки струват 2 лв, а големите, които са три пъти повече като грамаж са 5 лева. Макар да е по-изгодно да вземем големите (излизат с левче по-малко на база количество), често избираме тези от 2 лева. За компанията чистата печалба от малките пуканки е 1 лев, а от големите 2 лева. Макар да изглежда точно обратното, по-големите пуканки са по-доходоносни за фирмата. Как тогава да ни накарат да предпочетем големия вариант пред малкия? Много просто - въвеждат междинна опция, която на практика е фалшив избор. Примерно средни пуканки от 4,50 лв, които са точно колкото две малки кутийки. Гледайки средните и големите, много хора си казват "я да дам още 50 стотинки и да си взема едни големи пуканки". Някак си, в психологията ни е, когато имаме три варианта, да избягваме най-малкия и при положение, че от другите два единият е доста по-изгоден, избираме него.
Това е един прост пример, който показва как ни прилъгват да купуваме повече, защото така и печалбите са им по-големи. Това обаче води до големи последици за обществото като примерите с храната са най-очевидни - затлъстели хора, ако редовно си изяждаме всичко от МЕГА ХИПЕР ГОЛЯМОТО меню или много изхвърлена и по този начин похабена храна.
Решението е просто - купувайте толкова, колкото смятате, че ви е необходимо. Ако вземете малки пуканки, вие не губите 1 лев, който бихте "спестили", ако бяхте взели пуканките от 5 лева, вие реално спестявате 3 лева реални пари.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар